Маршрути

Карстовия извор на Златна панега

Карстовият извор „Глава Панега“ е най-големия на Балканския полуостров. Той е разположен на 7 км северозападно от с. Г. Брестница, в триъгълния участък на планината. Състои се от два басейна: един източен, по–голям, и друг западен – по–малък. Двете езера са елипсовидни. Повърхността на източното се изчислява на 23 000 кв.м., а на западното – 3 600 кв.м. Първото езеро се нарича Горното езеро, намира се сред стари дървета и храсти и е много обширно, дълго е 73 м и е широко 22 м. Оградено е от свежа зеленина и много дървета. Водата на езерото е млечнозелена, а по повърхността му се разстилат едва забележими концентрични кръгове на леки вълни, причинени от мощен подводен фонтан, бликащ от дъното на извора. Гърлото на извора се намира на дълбочина 16 м. и е трудно човек да се спусне до дъното защото подводната струя е доста силна. В северната му част, която е дълбока до 7 м, над водната повърхност се подават зелени стъбла на тръстика и водорасли, между които на места надничат нежни бели цветове на водни лилии. В средата езерото е дълбоко около 5 м, южната му част е по-дълбока от северната. В източния бряг на малкото езеро, само на 2 м от неговата повърхност, се открива широка пещера. Тя има елипсовиден отвор, по–широк, отколкото висок, който води към вътрешността. Много вероятно е тази пещера в далечното минало да е била извора на Златна Панега, но днес тя е суха и безводна. До тази пещера се отива по тясна пътека, която върви над самото езеро по неговия източен бряг. Това е пещерата „Долната Дупка“. На разстояние 20 м по-високо от първата, се намира и „Горната дупка“.

Под Горното езеро е разположен по-големият басейн на Долното езеро, обграден от тополи и плачещи върби и обрасъл с водорасли и водни лилии. Езерото е дълбоко до 7 м. Висок около 10 м варовит блок отделя двете езера. По него е прокарано шосето от с. Златна Панега до с. Малка Брестница. В този блок съществува естествен тунел – сифон, чрез който водите на Горното езеро се изливат в басейна на Долното езеро. Под днешното ниво на Долното езеро, в южния му край, блика водата на три минерални извора с температура 22 градуса и дебит 180 литра в минута. При тези извори в Римско време е имало минерална баня. От Долното езеро започва пълноводната река Панега. Измерванията на хидролози са установили, че дебитът на този забележителен карстов извор е от 1400 до 4100 л в секунда, а температурата му е от 10 до 12,5 градуса, затова водата му през годината не замръзва.

Златна Панега е един от най-красивите извори в страната ни и се нарежда на второ място между нашите карстови извори, след този при с. Река Девня (Девненските извори). В миналото се вярвало, че водата е лековита и затова се стичали много хора от цяла България – болни и недъгави, за да се потопят в лечебния извор и да получат облекчение. Преданието донася, че още през 3 в.н.е., тук е имало древно селище, което наричали – Салдобиса. Селището било прочуто най-вече със своя храм, посветен на Ескопал, бог на медицината. За вярващите траки богът е живял в самият карстов извор и по този начин е помагал на болните. Затова по-късно на това място са започнали строежа на светилище. То е било построено до топлия извор, който се намира отляво на големия извор, чиято температура е 20-22 градуса. Тук хората са идвали на уречения ден при изгрев слънце да пият вода за здраве и да пречистят греховете си. А след това също за здраве са хвърляли монети в извора.